Автор: Николай Такиев

Тагове: #finance #payments #taxes

В края на годината, особено с наближаването на коледните и новогодишните празници, все повече работодатели предприемат стъпки за допълнително стимулиране и мотивация на своите служители, като им изплащат различни видове бонуси и премии.

Целта на различните видове бонуси и премии, които се изплащат на служителите е те да бъдат материално подпомогнати и същевременно мотивирани за развитие на своя потенциал и възможности в полза на фирмата.

Бонусите и премиите, които се изплащат на служителите се определят като допълнително трудово възнаграждение. В днешната статия ще разгледаме особеностите свързани с данъчното облагане и реда, по който работодателите могат да изплащат бонуси на своите служители.

1. ВИДОВЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Съгласно действащото трудово законодателство у нас съществуват разнообразни видове допълнителни трудови възнаграждения.

От трудовоправна гледна точка можем да класифицираме допълнителните трудови възнаграждения в две важни групи, всяка от които има своите особености:

• Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер
• Допълнителни трудови възнаграждения, които нямат постоянен характер

Допълнителните трудови възнаграждения, които са с постоянен характер са дефинирани в чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Според цитираните разпоредби на лицата, които са придобили образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната от служителя работа се полага допълнително трудово възнаграждение.

На следващо място с постоянен характер е допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и всякакви други допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно към полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

Въпросът кои допълнителни възнаграждения са с постоянен характер има силно практическо значение, защото според Кодекса на труда тези възнаграждения са задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор, както и периодичността на тяхното изплащане.

Допълнителните възнаграждения с постоянен характер участват при формирането на базата върху която се определя възнаграждението за платен годишен отпуск, както и при определяне на брутното трудово възнаграждение, на база на което се изплащат някои от обезщетенията за работника. 

Както стана ясно, освен допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, работодателят може да определи и други допълнителни възнаграждения, които да бъдат свързани с постигнати резултати от труда, участие в печалбата, промени в условията на труд с временен характер и други.

Много често в практиката работодателите изплащат на своите служители еднократни коледни бонуси, 13-та заплата или премии, свързани с реализираните обороти или печалби на фирмата в рамките на определен период (например годишен бонус за търговските директори в зависимост от реализирани оборот на фирмата през годината).

Всички тези примери за допълнителни възнаграждения нямат постоянен характер и съответно за тях следва да се съблюдават различни правила на трудовото законодателство. Тези възнаграждения могат да се изплащат текущо, за година или за друг период.

Допълнителните възнаграждения, които нямат постоянен характер не участват в базата за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск и не участват като елемент на брутното трудово възнаграждение при определяне на различните обезщетения за работника съгласно Кодекса на труда.

Това е така, защото тези възнаграждения не се изплащат постоянно с полагащото се основно трудово възнаграждение, а по-скоро имат инцидентен характер. Също така, тези възнаграждения не в зависимост единствено от отработеното време.

Друга важна отличителна черта на допълнителните възнаграждения, които нямат постоянен характер е, че работодателят определя условията, при които тези възнаграждения ще се изплащат както и техния размер. 

В тези случаи критерият за получаване на възнаграждението много често е конкретен постигнат резултат от извършената работа от работника, а не само времето, през което той е предоставил своята работна сила.

Всеки работодател има пълната свобода едностранно да определи при какви условия и в кои случаи ще се изплащат тези допълнителни възнаграждения, както и какъв ще бъде техният размер и срок на изплащане.

2. КАК Е ПРАВИЛНО ДА СЕ ДОКУМЕНТИРАТ ИЗПЛАТЕНИТЕ БОНУСИ, КОИТО НЯМАТ ПОСТОЯНЕН ХАРАКТЕР?

По отношение на документирането на изплатените допълнителни трудови възнаграждения, които нямат постоянен характер, законът изисква от работодателя тяхното заплащане да бъде предвидено в един от следните актове:

1. Вътрешните правила за работна заплата
2. Индивидуален трудов договор
3. Колективен трудов договор

Работодателят има свободата да прецени в кой от посочените актове да оповести изплащаните допълнителни трудови възнаграждения. 

Важна особеност тук е, че всеки работодател по принцип следва да приеме Вътрешни правила за работната заплата като един от задължителните реквизити съгласно чл. 22 на НСОРЗ е редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения.

В практиката много често работодателите определят допълнителните трудови възнаграждения едностранно чрез издаването на Заповед. Тук е важно да се уточни, че съгласно чл. 13 от НСОРЗ не се предвижда възможност за работодателя да определя чрез Заповед допълнителното материално стимулиране на работниците и служителите.

3. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ПРИ ИЗПЛАЩАНЕ НА ГОДИШНИ БОНУСИ

Според Кодекса за социално осигуряване работниците и служителите подлежат на осигуряване за всички видове социални рискове.

Осигурителните вноски на служителите се определят на база осигурителния им доход, който от своя страна включва най-общо всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.

Изхождайки от горното, годишните бонуси, които се изплащат от работодателите следва да се разглеждат като елемент на осигурителния доход, респективно върху тях следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски.

От друга страна, съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения се включват и всички други плащания (в пари или в натура) от работодателя. 

Цитираната разпоредба (чл. 24 от ЗДДФЛ) на закона изрично изброява кои са доходите, изплащани от работодателя във връзка с трудовото правоотношение, които не се облагат с данък и годишните бонуси не са сред тях. В резултат на предходното, следва да се има предвид, че годишните бонуси следва да бъдат обложени и с данък по реда на ЗДДФЛ.

В обобщение на гореизложеното следва да се има предвид, че изплатените годишни бонуси на работници и служители са част от осигурителния и облагаемия им доходи и съответно за тяхното изплащане се дължат осигурителни вноски и данък.

Няма ограничение в размера на изплащания бонус, тъй като както стана ясно всеки работодател има свободата да определи размера на допълнителните трудови възнаграждения, които се изплащат на работниците и служителите.

В допълнение на горното, бихме искали да отбележим, че допълнителните възнаграждения, отнасящи се за положен труд през минало време (например в края на годината се изплаща бонус за цялостни постигнати резултати през цялата година), би следвало да се разпределят на база дните, през които трудът е положен. 

Това от своя страна налага да се извършат корекции на вече подадените през годината декларации образец 1 и 6, които да се коригират в посока увеличение.