Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #payments #taxes

След последните промени в ЗДДС, с които стана ясно, че от 01.01.2023 г. се увеличава прагът за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лева на 100 000 лева все по-актуален става въпросът за възможностите на малкия бизнес да прекрати своята регистрация по ЗДДС.

След като в предходна наша статия засегнахме най-често срещаните ситуации, в които възникна задължение за регистрация по ЗДДС, в днешното изложение ще се опитаме да очертаем основните изисквания и особености, свързани с прекратяване на регистрацията по ЗДДС.

На първо място е важно да започнем с това, че дерегистрацията по ЗДДС може да се извърши, само когато са налице определени основания за прекратяване на регистрацията, които са изчерпателно дефинирани от закона.

Дерегистрацията по ЗДДС може да се извърши по инициатива на НАП или по инициатива на съответното данъчно задължено лице, тоест по наша инициатива.

Важно е да се отбележи, че от момента на прекратяване на регистрацията, ние нямаме да имаме право да начисляваме ДДС върху извършените продажби, но и отпада правото ни да ползваме данъчен кредит, когато придобиваме стоки или услуги.

1. ДЕРЕГИСТРАЦИЯ В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СМЕ РЕГИСТРИРАНИ НА ОСНОВАНИЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ

Задължителната регистрация е регламентирана в чл. 96 от ЗДДС. Най-общо казано, всяко данъчно задължено лице, което надхвърли прагът от 100 000 лева за своите облагаеми доставки е длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Така наречената дерегистрация по избор ще бъде може би най-актуалната тема след 01.01.2023 г., когато влезе в сила новият увеличен праг за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 100 000 лева.

На практика голяма част от малкия бизнес, за който наличието на ДДС регистрация е по-скоро тежест, отколкото предимство ще може да се възползва от възможността да прекрати своята регистрация.

Според разпоредбите на ЗДДС лицата, които са регистрирани на основание задължителна регистрация при достигнат облагаем оборот (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС), имат право да се дерегистрират, когато отпадне основанието за задължителна регистрацията.

Това на практика означава, че след 01.01.2023 година, ако дадено лице е реализирало облагаем оборот, който е в размер по-малък от 100 000 лева за 12 последователни месеца преди текущия месец, то ще може да прекрати своята регистрация по ЗДДС.

Така например, ако през периода януари 2022 г. – декември 2022 г. дадена компания е с облагаем оборот, който е по-малък от 100 000 лева, след 01.01.2023 тя ще може да подаде заявление за дерегистрация.

Разбира се, ако за 2021 година дадена компания има реализиран облагаем оборот, който е равен или по-висок от 100 000 лева, компанията би могла да изчака моментът, в който оборотът й за последните 12 месеца преди текущия ще падне под 100 000 лева и съответно да стартира процедура по прекратяване на регистрацията.

2. ДЕРЕГИСТРАЦИЯ В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СМЕ РЕГИСТРИРАНИ ПО ИЗБОР (РЕГИСТРАЦИЯ ПО ИЗБОР)

Както неведнъж сме коментирали, регистрацията по ЗДДС не е само задължителна, дори напротив, ако дадено лице желае, то може да се регистрира „доброволно“ на основание чл. 100 от ЗДДС.

Така наречената регистрация по избор на лицето му вменява същите задължения и му предоставя същите права, както и задължителната регистрация. Това означава, че след регистрацията по избор лицето има задължението да начислява ДДС върху своите продажби, но и има правото да ползва данъчен кредит за своите покупки.

Когато обаче едно лице, което се е регистрирало по избор, има желание да прекрати своята регистрация по ЗДДС съществуват някои важни особености, на които следва да се обърне внимание.

Законът ни казва, че лицата, които са регистрирани по избор имат право да подадат заявление за дерегистрация, само при условие, че към момента на подаване на заявлението за прекратяване на регистрацията не е налице основание за задължителна регистрация. 

Това означава, че ако към момента, в който желаем да се дерегистрираме установим, че всъщност нашият облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия е по-висок от 100 000 лева, то ние нямаме право на дерегистрация.

Друга важна особеност при дерегистрацията на лицата, които са се регистрирали по избор е, че независимо от горното, те нямат право да подават заявление за прекратяване на своята регистрация по-рано от 12 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината, в която е извършена регистрацията.

Това означава, че ако дадена компания се е регистрирала по избор през 2022 година, тя няма право да подаде заявление за дерегистрация преди 01.01.2024 година.

3. ДЕРЕГИСТРАЦИЯ, В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СМЕ РЕГИСТРИРАНИ НА ОСНОВАНИЕ СПЕЦИАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЧЛ. 97А ОТ ЗДДС

Специалната задължителна регистрация по чл. 97а от ЗДДС касаеше случаите, в които дадена компания получава услуги от чуждестранни контрагенти или предоставя облагаеми услуги към клиенти от Европейския съюз, които са с място на изпълнение на територията на другата държава-членка.

Тази задължителна регистрация е много популярна в случаите, когато дадена компания ползва услугите на различни чуждестранни платформи като Facebook, Instagram, Amazon, Etsy, eBay и други подобни.

Когато дадено лице, притежаващо такава регистрация желае да се дерегистрира, условието на закона е към момента на прекратяване на регистрацията да не е налице основание за задължителна регистрация.

Това означава, че към момента на дерегистрация лицето следва да няма облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия, който да надхвърля 100 000 лева.

Също така към момента на прекратяване на регистрацията лицето следва да не извършва облагаеми услуги към контрагенти от ЕС с място на изпълнение в съответната държава-членка, както и да не получава услуги от чуждестранни доставчици.

Дерегистрацията по чл. 97а не се обвързва със определен срок. Това означава, че можем да се дерегистрираме във всеки един момент, когато не са налице условия за задължителна регистрация независимо колко време е минало от датата на нашата регистрация. 

4. ДЕРЕГИСТРАЦИЯ, В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СМЕ РЕГИСТРИРАНИ НА ОСНОВАНИЕ СПЕЦИАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЧЛ. 99 ОТ ЗДДС

Специалната задължителна регистрация по чл. 99 от ЗДДС обхваща случаите, когато едно нерегистрирано лице извършва вътреобщностни придобивания на стоки, чийто размер надхвърля 20 000 лева за календарна година.

Най-общо казано вътреобщностните придобивания представляват покупки на стоки, които пристигат в България от територията на друга държава-членка.

За да може да се прекрати тази регистрация, законът поставя две основани условия към лицето, които трябва да са едновременно изпълнени към момента на дерегистрация:

1. Да не са налице условия за задължителна регистрация
2. За предходната календарна година сумата на данъчните основи на вътреобщностните придобивания на стоки да не надхвърля 20 000 лева.

Това на практика означава, че ако през 2022 година сумата на вътреобщностните придобивания на лицето е под 20 000 лева, то след 01.01.2023 година във всеки един момент то ще има право да прекрати своята регистрация, ако не са налице други основания за задължителна регистрация. 

5. ПРОЦЕДУРА ПО ДЕРЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС

Прекратяването на регистрацията по ЗДДС става чрез подаване на заявление за дерегистрация пред съответната териториална дирекция на НАП.

Когато са налице горепосочените основания за дерегистрация и тя е по наша инициатива, законът не ни определя конкретен срок, в който да подадем заявлението за дерегистрация. В заявлението задължително се посочва основанието за дерегистрация.

Към заявлението за прекратяване на регистрацията се прилагат определени документи като например справка за облагаемия оборот по месеци – за  последните 12 месеца преди текущия; справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата години и други.

След като входираме заявлението за дерегистрация в 7-дневен срок, НАП следва да извърши проверка на основанието за дерегистрация. При приключване на проверката отново в 7-дневен срок приходната агенция издава акт за дерегистрация.

Важно е да се отбележи, че датата на дерегистрация е датата, на която ни е връчен акта за прекратяване на регистрацията. От тази дата за нас отпада задължението за начисляване на ДДС, както и правото да ползваме данъчен кредит.

6. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ДАНЪЧЕН ПЕРИОД

Определено неприятният момент при прекратяване регистрацията по ЗДДС е, че към датата на дерегистрация се приема, че извършваме доставка на всички налични стоки и/или услуги, за които сме ползвали данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или Закона за корпоративното подоходно облагане.

Това на практика означава, че държавата иска да върнем обратно ползвания данъчен кредит за тези активи, които са налични към датата на дерегистрация. Тук обръщаме специално внимание, че това изискване касае само наличните активи към момента на дерегистриране.

Изхождайки от горното, за да се начисли ДДС е необходимо да са налице едновременно следните условия:

1. Активите да са налични към датата на дерегистрация
2. За наличните активи лицето да е ползвало данъчен кредит

Така например, ако към момента на дерегистрация дружеството притежава лек автомобил, за който според общото правило на закона не е ползвало данъчен кредит, то за този актив лицето не следва да начислява ДДС.

По отношение на понятието „актив“ видно от изложеното, ЗДДС извършва препратка към дефиницията на актив, залегнала в Закона за счетоводството или в Закона за корпоративното подоходно облагане.

От своя страна Законът за счетоводството и Законът за корпоративното подоходно облагане казват, че за понятието „актив“ следва да се прилагат определенията на приложимите счетоводни стандарти.

ВНИМАНИЕ: Важно уточнение, което трябва да се направи тук е, че в ЗДДС е заложена дефиниция на понятието „дълготрайни активи“. Тази дефиниция обаче е приложима само за целите на прилагане на разпоредбите, касаещи пропорционалното приспадане на данъчен кредит и корекциите на ползван данъчен кредит и следователно това понятие е неприложимо за целите на чл. 111 от ЗДДС (задължения при дерегистрация).

Със справка-декларацията за последния данъчен период следва да се подаде и протокол-опис за начисляване на данък за наличните активи, за които е приспаднат данъчен кредит по образец – приложение № 9 от ППЗДДС. 

Данъкът се включва в дневника за продажбите и в справката-декларация за последния данъчен период.

Резултатът по справка-декларацията за последния данъчен период, ако е данък за внасяне се внася в държавния бюджет по сметка на компетентната териториалната дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.