Автор: Николай Такиев

1. Какво представлява корпоративният данък?

Всеки един собственик на бизнес знае, че в края на всяка година трябва да се определи дължимият данък върху реализираната печалба, по-известен като корпоративен данък (или както често се нарича „данък печалба“).

Корпоративният данък е основният данък, с който се облага дейността на търговските дружества в България. Той се регламентира чрез основния действащ корпоративен закон в страната – Закон за корпоративното подоходно облагане.

Според корпоративния закон търговските дружества дължат данък върху реализираната печалба в рамките на календарната година. От своя страна печалбата на едно предприятие е резултатна величина от разликата между реализираните приходи и извършените разходи.

Размерът на корпоративния данък в България е фиксиран за всички дружества и в размер на е 10% от печалбата. Когато през дадена финансова година предприятието е реализирало загуба от своята дейност, данък не се дължи.

2. Как се определя печалбата върху която се дължи данък?

В практиката основна трудност при разбирането на облагането с корпоративен данък е свързана с това как се определя печалбата, която подлежи на облагане.

В тази връзка следва да уточним две много важни понятия, свързани с печалбите на търговските дружества и това са счетоводна печалба и данъчна печалба.

Счетоводната печалба (счетоводен финансов резултат) на едно търговско дружество е разликата между реализираните приходи  и извършените разходи в рамките на дадена година. Това на практика е печалбата, преди облагането с данъци, която се оповестява в отчета за приходите и разходите. 

Счетоводна печалба = счетоводни приходи – счетоводни разходи

Данъчната печалба (данъчен финансов резултат) от своя страна всъщност е реалната величина, върху която се начислява корпоративния данък. Тази печалба се определя от предприятието при изготвяне на годишната данъчна декларация и служи само и единствено за определяне на дължимия корпоративния данък.

Да се определи данъчният финансов резултат на едно предприятие е сравнително сложен процес, който изисква намесата на квалифициран счетоводител. Данъчната печалба се определя на база счетоводния финансов резултат, който се преобразува с определени непризнати за данъчни цели приходи и разходи.

Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи са известни като данъчни постоянни и временни разлики. Това всъщност са конкретни приходи или разходи, които са отчетени в счетоводството на предприятието, но според разпоредбите на закона с тяхната стойност трябва да се извърши корекция на счетоводната печалба.

Когато един приход или разход не се признава за данъчни цели, това означава, че от гледна точка на данъчното законодателство, този приход или разход все едно че не е извършен/реализиран от предприятието, макар да е осчетоводен.

Най-често срещаните примери за разходи, които не се признават за данъчни цели са разходи без документ, разходи, които не са свързани с дейността, разходи за липси или брак на активи и други. 

Най-често срещания пример за приходи, които не се признават за данъчни цели са приходите от получени дивиденти, когато предприятието участва в капитала на други търговски дружества.

Следва да се има предвид, че разпоредбите на ЗКПО изрично регламентират конкретните видове приходи или разходи, които не се признават за данъчни цели. В този смисъл, ако даден приход или разход не е изрично посочен от закона като непризнат, то с неговата стойност не следва да се извършва корекция на счетоводната печалба.

Основният принцип за корекция (преобразуване) на счетоводната печалба, който е залегнал в корпоративния закон е, че когато даден разход не е признат за данъчни цели, то с неговата стойност следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат, а когато даден приход не се признава за данъчни цели, то с неговата стойност следва да се извърши намаление на счетоводния финансов резултат.

Данъчен финансов резултат = Счетоводен финансов резултат + Непризнати разходи – Непризнати приходи

От изложеното дотук следва да се отбележи, че дължимият корпоративен данък се определя като получената данъчна печалба бъде умножена по 10%.

Дължим корпоративен данък = Данъчен финансов резултат х 10%

3. Какъв е ефектът от непризнатите приходи и разходи върху дължимия корпоративен данък?

Непризнатите приходи и разходи за данъчни цели имат пряко влияние върху размера на дължимия корпоративен данък.

Когато даден разход не се признава за данъчни цели, то с неговата стойност следва да се увеличи счетоводният финансов резултат, което на практика води до по-висока печалба за данъчни цели, респективно по-висок размер на дължимия корпоративен данък.

Практически пример 1:

В края на годината търговско дружество има следните приходи и разходи:

• Приходи от дейността: 15 000 лева
• Разходи за дейността: 12 000 лева

От посочения пример следва, че счетоводната печалба на дружеството ще бъде в размер на 3 000 лева (15 000 лв. – 12 000 лв.). 

Ако приемем, че за целите на примера част от отчетените разходи не са свързани с дейността на дружеството, например 1000 лева, то за определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък ситуацията ще бъде следната:

Данъчна печалба = Счетоводна печалба + Непризнати разходи

Данъчна печалба = 3 000 лева + 1 000  лева = 4 000 лева

Дължим корпоративен данък = 4 000 лева х 10% = 400 лева

Видно от изложения пример, става ясно, че непризнатите разходи за данъчни цели се отразяват неблагоприятно за предприятието, защото увеличават размера на дължимия данък, тъй като увеличават данъчната печалба. 

В общия случай, ако предприятието не беше извършвало разходи, които не са свързани с дейността, данъчната печалба щеше да бъде равна на счетоводната печалба (3 000 лева), следователно дължимият данък щеше да бъде 300 лева, а не 400 лева.

Когато даден приход не се признава за данъчни цели, то с неговата стойност следва да се намали счетоводният финансов резултат, което от своя страна води до по-ниска стойност на данъчната печалба, респективно на дължимия данък.

Практически пример 2:

В края на годината търговско дружество има следните приходи и разходи:

• Приходи от дейността: 25 000 лева
• Разходи за дейността: 12 000 лева

От посочения пример следва, че счетоводната печалба на дружеството ще бъде в размер на 13 000 лева (25 000 лв. – 12 000 лв.). 

Ако приемем, че за целите на примера част от отчетените приходи са свързани с получени дивиденти от предприятието, например 7 000 лева, то за определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък ситуацията ще бъде следната:

Данъчна печалба = Счетоводна печалба – Непризнати приходи

Данъчна печалба = 13 000 лева – 7 000  лева = 6 000 лева

Дължим корпоративен данък = 6 000 лева х 10% = 600 лева

Видно от изложения пример става ясно, че когато предприятието реализира приходи, които не се признават за данъчни цели, то се намира в изключително благоприятно положение, тъй като на практика тези приходи остават законово необлагаеми с данък.

В общия случай, ако тези 7 000 лева не бяха приходи от дивиденти, то данъчната печалба на предприятието щеше да бъде равна на счетоводния финансов резултат (13 000 лева), което щеше да означава, че дължимият корпоративен данък щеше да бъде 1 300 лева, а не 600 лева, както е в посочения пример.

Следва да се има предвид, че данъчната печалба е величина, която служи само и единствено за определяне на дължимия данък. Тази печалба се оповестява в годишната данъчна декларация на дружеството. 

От своя страна счетоводната печалба е тази величина, която присъства във финансовите отчети на дружеството и служи като показател за възвръщаемостта на капитала на предприятието.

Отделните видове непризнати приходи и разходи могат да бъдат разгледани в разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане или след консултация с квалифициран счетоводител.

4. Деклариране и внасяне на дължимия корпоративен данък

Всяка година предприятията са длъжни да декларират пред държавата дължимия от тях годишен корпоративен данък. Декларирането се извършва чрез подаване на Годишна данъчна декларация.

Срокът за подаване на Годишната данъчна декларация е от 1 март до 30 юни всяка година. В рамките на този срок дружествата имат право да подават неограничен брой пъти декларацията, в случай че са открити грешки и е необходима корекция на данните.

След изтичането на законоустановения срок (30 юни), законът дава възможност да дружествата да извършат еднократно корекция на подадените данни в срок до 30 септември.

Срокът за внасянето на дължимата сума за корпоративен данък е 30 юни. След този срок, ако предприятието не е извършило плащането ще дължи лихва за просрочие, която също е непризнат разход за данъчни цели. 

5. Авансови вноски за корпоративен данък

Много собственици на бизнес смятат, че корпоративният данък е годишен данък, който се плаща веднъж годишно, но уви, това не винаги е така.

Според разпоредбите на корпоративния закон в определени случаи предприятията са длъжни да внасят авансово през годината вноски за корпоративен данък. Тези вноски могат да бъдат месечни или тримесечни в зависимост от реализираните приходи през предходни години.

По-конкретно, дадено дружество е задължено да прави тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, когато нетните му приходи от продажби за годината преди предходната са на стойност над 300 000 лева и под 3 000 000 лева.

Когато нетните приходи от продажби на дадено дружество за годината преди предходната са на стойност, превишаваща 3 000 000 лева, то следва да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък.

Под нетни приходи от продажби следва да се разбират приходите от продажби на стоки, услуги или продукция. Друг важен момент е, че базата, въз основа на която се определя задължението за авансови вноски е годината преди предходната.

Това означава, че ако дадено предприятие трябва да направи преценка дали през 2022 година е задължено да прави авансови вноски за корпоративен данък, то следва да направи справка за размера на нетните си приходи от продажби през 2020 година.

Тази преценка предприятията трябва да направят в началото на всяка календарна година, защото според закона, ако дадено дружество е задължено да прави авансови вноски за корпоративен данък, то следва да подаде в НАП специална декларация в срок от 1 март до 15 април.

За предприятията, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната не надвишават 300 000 лева законът е дал право на избор дали да правят тримесечни авансови вноски. 

Макар тези дружества да нямат законово задължение да правят авансови вноски, то много често собствениците преценяват, че от гледна точка на ритмичност на паричните потоци би било по-релевантно предприятието да се възползва от правото си на избор и да прави авансови вноски.

Друг много важен момент, свързан с авансовите вноски е на каква база следва да се определи размера на авансовата вноска?

По този въпрос корпоративният закон е въвел понятието „прогнозна данъчна печалба за текущата година“. Това означава, че всяко дружество следва да определи на база прогнозни данни какъв ще бъде данъчният му финансов резултат за текущата година и на тази база да се определи и размера на авансовата вноска.

Когато става дума за тримесечни авансови вноски, техният размер се определя по следната формула:

AB = Прогнозна данъчна печалба/4 = х 10%

Когато става дума за месечни авансови вноски, техният размер се определя по следната формула:

AB = Прогнозна данъчна печалба/12 = х 10%

Въпросът с определянето на прогнозната данъчна печалба е доста деликатен, тъй като законът е въвел санкции, когато в края на годината се окаже, че е налице значително разминаване между размерът на годишния корпоративен данък и авансово внесения през годината такъв.

По-конкретно, когато предприятието е било задължено да прави тримесечни авансови вноски и в края на годината 75% от дължимия годишен корпоративен данък надвишава с повече от 20% направените тримесечни авансови вноски санкцията е в размер на 20% лихва върху размера на превишението.

Когато предприятието е било задължено да прави месечни авансови вноски и в края на годината дължимия годишен корпоративен данък надвишава с повече от 20% размера на авансовите вноски, то предприятието ще дължи лихва в размер на 20% от размера на превишението.

За да се избегнат посочените санкции, законът е дал възможност на дружествата текущо през годината да променят размера на авансовите вноски, когато преценят, че може да е налице подобно значително отклонение между авансовите вноски и годишния данък. 

Важно е да отбележим, че предприятията, които не са задължени да правят авансови вноски, но по свой избор са се възползвали от тази възможност, не подлежат на санкция при евентуално значително разминаване между авансовите вноски и размера на годишния данък.

6. Пренасяне на данъчни загуби

Понякога в практиката възникват ситуации, в които дадено предприятие е реализирало отрицателен данъчен финансов резултат (данъчна загуба). Когато е реализирана данъчна загуба предприятието не дължи корпоративен данък.

Данъчната загуба възниква най-често, когато дружеството е реализирало счетоводна загуба, но са възможни и ситуации, в които дадено предприятие отчита счетоводна печалба, но в резултат на преобразуването й с непризнатите приходи или разходи, за данъчни цели крайният резултат е данъчна загуба.

По отношение на данъчната загуба законът е дал възможност на предприятието загубата да бъде приспадната от бъдещи данъчни печалби и по този начин да се плати по-нисък корпоративен данък в следващи данъчни години. Тази възможност, предоставена от закона, е известна като пренасяне на данъчна загуба.

Важно е да се отбележи, че правото за пренасяне на данъчната загуба възниква през първата година, в която дружеството реализира положителен финансов резултат (данъчна печалба).

Данъчната загуба се пренася последователно през следващите 5 години до нейното изчерпване до размера на реализирания положителен финансов резултат за съответната година. Това означава, че в резултат на приспадане на данъчна загуба предприятието няма право да генерира отрицателен данъчен финансов резултат.

Следва да се има предвид, че дружество, което пропусне да упражни правото си на пренасяне на данъчна загуба през първия данъчен период, в който лицето е реализирало данъчна печалба,  то данъчно задълженото лице губи изцяло това си право за тази загуба.