Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #openbanking #payments #taxes #данъци #доходи

С развитието на трудовия пазар у нас през последните години много работодатели започнаха да предоставят различни видове социални придобивки на своите служители.

Една от най-често срещаните социални придобивки, които работодателите предоставят на своите служители е спортна карта „Мултиспорт“.

В настоящата статия ще разгледаме какво е данъчното третиране на тази социална придобивка от гледна точка на работодателите, които я предоставят като ще разгледаме най-често срещаните казуси от практиката.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ В НАТУРА?

Когато даден работодател вземе решение да предостави социални придобивки на своите работници и служители, които не са под формата на парично възнаграждение, той извършва така наречените социални разходи, предоставени в натура.

От гледна точка на персонала, социалният разход, предоставен в натура, който извършва работодателят във връзка с предоставената социална придобивка представлява непаричен доход за служителя.

Когато даден работодател извършва такъв социален разход в натура в полза на своите служители, той може да направи избор да не удържа данък по ЗДДФЛ от служителя върху изплатения непаричен доход. 

В тази хипотеза работодателят е задължен за своя сметка да начисли и заплати така наречения данък върху разходите, който се декларира заедно с подаване на Годишната данъчна декларация за съответна година. 

Данъкът върху разходите е в размер на 10% от стойността на съответния социален разход, предоставен в натура на работниците и служителите.

Функцията на социалните разходи в натура във връзка с различни социални придобивки, които някои работодатели предоставят на своите служители е да се стимулира допълнително персонала и да  се повиши неговата мотивация за работа.

2. КАКВО Е ДАНЪЧНОТО ТРЕТИРАНЕ НА КАРТИТЕ МУЛТИСПОРТ?

Един от основните данъчни въпроси, който стои пред работодателите, които са взели решение за предоставяне на карти „Мултиспорт“ е дали този разход може да бъде дефиниран като социален разход, предоставен в натура.

Важно е да отбележим, че извършените социални разходи в натура от работодателя са признати за данъчни цели и следователно с тях не следва да се увеличава счетоводния финансов резултат в Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. 

На следващо място следва да се има предвид, че начисленият и платен данък върху разходите следва да се отчита като счетоводен разход, който също е данъчно признат.

Даден разход, извършен от работодателя, за да бъде дефиниран като социален разход, той следва да отговаря на определени критерии:

1. Социалната придобивка, във връзка с която е извършен разходът, следва да бъде предоставена само в натура без да са налице каквито и да било парични взаимоотношения между работодателя и служителя по отношение на социалната придобивка;
2. Социалната придобивка следва да бъде общодостъпна за всички работници и служители в предприятието;
3. Редът и начинът за получаването на социалната придобивка са определени с решение на общото събрание на работниците и служителите или алтернативно с взето решение от ръководството на предприятието.

Конкретно по отношение на спортните карти „Мултиспорт“, нека разгледаме три възможни хипотези, които са налице най-често в практиката.

ПЪРВА ХИПОТЕЗА

РАБОТОДАТЕЛЯТ ПОЕМА САМО ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА СПОРТНАТА КАРТА:

Работодателят предоставя на своите служители спортни карти Мултиспорт като част от стойността на картата се поема от работодателя, а останалата част е за сметка на работника като същата се удържа от месечното му възнаграждение от работодателя.

В тази доста често срещана хипотеза следва да отбележим, че тук не е налице социален разход, предоставен в натура, тъй като между работника и работодателя са налице парични взаимоотношения.

Както стана ясно по-горе, едно от изискванията даден разход да бъде квалифициран като социален разход в натура е да не са налице каквито и да било парични взаимоотношения между работник и работодател.

Предвид горното, в тази хипотеза работодателят следва да третира изплатеният от него непаричен доход под формата на карта Мултиспорт като елемент от месечното възнаграждение на служителя и същият да бъде обложен с данък за сметка на лицето по реда на ЗДДФЛ.

Непаричният доход, който следва да се включи в месечното възнаграждение на служителя ще бъде равен на стойността на спортната карта, която е поета за сметка на работодателя. Този разход за работодателя ще бъде данъчно признат, както коментирахме в предходните абзаци.

ВТОРА ХИПОТЕЗА

РАБОТОДАТЕЛЯТ ПОЕМА ЗА СВОЯ СМЕТКА ЦЯЛАТА СТОЙНОСТ НА СПОРТНАТА КАРТА:

Работодателят предоставя на своите служители спортни карти Мултиспорт като цялата стойност на спортната карта „Мултиспорт“ се поема от работодателя.

В този случай между работодателят и работникът не са налице парични взаимоотношения във връзка със спортната карта, тъй като работодателят изцяло и за своя сметка ще поеме финансирането на картата „Мултиспорт“.

От гледна точка на разходът, който работодателят извършва следва да се отбележи, че в тази хипотеза същият би могъл да се разглежда като „социален разход, предоставен в натура“, при условие, че е спазено изискването за общодостъпност на социалната придобивка.

Върху стойността на социалният разход в натура работодателят ще трябва да начисли за своя сметка данък върху разходите в размер на 10%, който да декларира и внесе в държавата.

Непаричният доход, който получава служителят под формата на спортна карта няма да бъде обложен с данък върху дохода по реда на ЗДДФЛ.

ТРЕТА ХИПОТЕЗА

ЧАСТ ОТ РАБОТНИЦИТЕ НЕ ЖЕЛАЯТ ИЛИ НЕ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ СПОРТНАТА КАРТА:

Работодател предоставя социална придобивка – карта „Мултиспорт“ на всички работници, но част от тях не желаят да се възползват от придобивката. Ще бъде ли нарушен принципът на общодостъпност в този случай?

Принципът за общодостъпност на социалната придобивка изисква тя да бъде предоставена на разположение на всички наети лица в предприятието, включително и на управителите по договори за управление и контрол.

Когато принципът за общодостъпност е нарушен, извършеният от работодателя разход не може да бъде определен като „социален разход“ и следователно той следва да обложи с данък по реда на ЗДДФЛ изплатения от него непаричен доход на персонала.

Много често в практиката с картите „Мултиспорт“ се среща казусът, при който част от служителите не желаят да ползват спортната карта или работят в населено място, където няма спортен обект, който да работи с картите „Мултиспорт“.

В този случай се счита, че работодателят не е изпълнява изискването за общодостъпност на социалната придобивка, ако за тези работници и служители не е предвидена никаква друга социална придобивка.

За да бъде изпълнен критерият за „общодостъпност“ работодателят следва да осигури на работниците и служителите, които не могат или не желаят да се възползват от спортната карта избор между няколко социални придобивки, които да са в приблизително еднаква стойност в натура или съответното им заплащане в пари.

Ако работодателят избере да изплати в парично изражение стойността на социалната придобивка на работниците и служителите, които не се възползват от спортната карта, то този доход следва да бъде включен като част от месечното трудово възнаграждение на служителя и да бъде обложен с данък по реда на ЗДДФЛ.

В този смисъл е добре да се отбележи, че ако работодателят предоставя право на избор между спортна карта, ваучер или друга социална придобивка, които са в приблизително еднакъв размер на своите работници и служители, то няма да бъде нарушен принципът за общодостъпност на социалната придобивка.

Това е така защото в определението дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е посочено, че придобивките се предоставят по реда на чл. 293 от Кодекса на труда или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието.

Съгласно посочената разпоредба на Кодекса на труда общото събрание на работниците и служителите определя начинът на използването на средствата за социално-битово и културно обслужване.

Този ред осигурява на наетите лица право да решат сами какви социални потребности са им необходими и искат да получат, а работодателят в зависимост от финансовите си възможности ги осигурява.

Ето защо при спазване на изискванията на определението, в т.ч. липса на парични взаимоотношения между страните е допустимо използване на различни социални придобивки в натура от наетите лица при равни условия.

ЧЕТВЪРТА ХИПОТЕЗА

РАБОТОДАТЕЛЯТ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ПРЕДОСТАВЯ СПОРТНАТА КАРТА НА РАБОТНИЧКИТЕ, КОИТО СА В ОТПУСК ПО МАЙЧИНСТВО:

Работодател предоставя социална придобивка – карта „Мултиспорт“ на всички работници и служители. 

Ще бъде ли нарушен принципът за общодостъпност на социалната придобивка, ако работодателят вземе решение да не предоставя спортните карти на работнички, които са в отпуск по майчинство?

Когато работодателят вземе решение да не предоставя дадена социална придобивка на работнички, които трайно отсъстват от работа поради отпуск по майчинство, при преценка дали е нарушен принципът за общодостъпност следва да се вземе предвид естеството на самата социална придобивка.

По отношение на някои социални придобивки като например ваучерите за храна, работодателят би могъл да вземе решение, че същите ще се предоставят на служителите в зависимост от реално отработените дни в през съответния месец, което на практика означава, че за работничките, които са в отпуск по майчинство тази социална придобивка няма да се предоставя и това няма да наруши принципът за общодостъпност.

В конкретния случай спортните карти „Мултиспорт“, поради своето естество, предполагат да бъдат използвани от работниците и служителите извън работно им време, тоест тази социална придобивка би изпълнила своята цел ако получаването й е обвързано със свободното време на служителите извън тяхната работа. Това означава, че няма как работодателят да възприеме като критерий отработените дни през месеца по отношение на спортните карти. 

Изхождайки от предходното, при липса на друг достатъчно обективен критерий, който да е съобразен с естеството на социалната придобивка, считаме, че ако работодател не предоставя спортни карти на работнички, които са в отпуск по майчинство, ще бъде нарушен принципът за общодостъпност на социалната придобивка.

3. ДЪЛЖАТ ЛИ СЕ ОСИГУРОВКИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПОРТНИ КАРТИ МУЛТИСПОРТ?

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност

По отношение на социалните и здравните осигуровки, свързани с предоставените спортни карти „Мултиспорт“ следва да се има предвид, че приложение намират разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Според общия принцип на осигурителното законодателство върху средствата за социални разходи се дължат осигурителни вноски. 

Посочената Наредба определя някои видове социални придобивки, върху които по изключение не се дължат социални и здравни осигуровки, но предоставянето на средства за спорт не са сред изрично изброените изключения в Наредбата.

Това означава, че макар спортните карти да могат да бъдат третирани като социален разход, предоставен в натура и съответно за тях да не се облагат с данък по ЗДДФЛ работниците и служителите, то по отношение на социалните осигуровки законът казва, че същите са дължими и са част от осигурителният доход на лицата.

Следва обаче да се има предвид, че частта от стойността на картите, която се удържа от възнагражденията на служителите, не е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху тези суми не се дължат осигурителни вноски.