Все по-често получаваме запитвания от наши клиенти, свързани с техните задължения във връзка с продажба на лек автомобил, който е придобит от тях по най-различни начини.

Настоящата статия ще разгледа изчерпателно и поотделно случаите, в които физическо лице извършва продажба на притежаван лек автомобил, който е придобит от лицето по следните начини:

1) Чрез покупка, включително втора употреба
2) Чрез дарение
3) По наследство или завет

1. Продажба на лек автомобил, който е придобит чрез покупка.

Облагането на доходите на физическите лица в България се регламентира чрез Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Данъчно задължени лица по закона са както местните физически лица – за дохода им в страната и чужбина, така и чуждестранните физически лица – по отношение на реализираните от тях доходи в източник в страната.

Видно от изложеното в горния параграф става ясно, че за да може да се анализира коректно данъчното облагане на физическите лица, трябва да се определи техният данъчен статут като местни или като чуждестранни физически лица, тъй като местните физически лица ще дължат данък в България за своя световен доход (от източници в България и от източници в чужбина), докато чуждестранните физически лица дължат данък само онези доходи, които са с източник от страната.

Важно е да уточним, че от гледна точка на ЗДДФЛ гражданството на едно лице няма значение при определянето на това дали лицето е местно или чуждестранно за данъчни цели. В тази връзка законът е посочил собствени дефиниции за това кои лица са местни и кои чуждестранни за данъчни цели – чл. 4 и чл. 5 от ЗДДФЛ.

Като местни физически лица се определят лицата, които:

1. Имат постоянен адрес в България или
2. Пребивават на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. Изпратени са в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. Лица, чийто център на жизнените интереси се намира в България

За определяне на центъра на жизнените интереси на едно лице следва да се направи анализ дали интересите на това лице са тясно свързани със страната.

Във връзка с този анализ могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Важно е да се отбележи, че ако едно лице има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси се намира в чужбина, то това лице не може да бъде определено като местно физическо лице. Например физическо лице, което притежава имот в България, но живее със семейството си в чужбина.

Като чуждестранни физически лица, законът определя всички онези лица, които не могат да бъдат определени като местни съгласно посочените законови критерии.

Общият принцип в закона по отношение доходите, които подлежат на облагане с данък е, че облагаеми са всички доходи, които физическите лица реализират с изключение на онези доходи, които са определени от закона като необлагаеми доходи.

Необлагаемите доходи са регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ. Тези доходи са изчерпателно изброени, което означава, че ако даден доход не е изрично посочен в чл. 13 като необлагаем, то той следва да бъде обложен с данък.

По отношение доходите от продажба на лек автомобил е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква а) от ЗДДФЛ, където се казва, че ако пътно превозно средство бъде продадено след първата година, считано от датата на неговото придобиване, то доходът от тази продажба ще бъде необлагаем.

Бихме искали да обърнем внимание, че обстоятелството дали придобитият от физическото лице лек автомобил е втора, трета или всяка следваща употреба, не би могло да се счете като аргумент за това доходът от последващата му продажба да не бъде обложен с данък, тъй като в чл. 13 от ЗДДФЛ не е предвидена такава възможност за физическите лица.

Важно е да се отбележи, че данъкът от извършената продажба ще се дължи върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на лекия автомобил (чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ).

Документално доказаната цена на придобиване е тази, която физическото лице може да докаже чрез съответните документи – например нотариално заверен договор за покупка на лекия автомобил.

Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата на лекия автомобил, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ).

Следва да имате предвид, че ако физическото лице не разполага с необходимите документи за доказване на цената на придобиване, то се приема че тя е нула и това ще доведе след себе си облагане на целия доход от извършената продажба (чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ).

Ако например разгледаме хипотеза, в която един автомобил е продаден за 6 100 лева, а е придобит за 4 800 лева, това ще означава, че физическото лице е реализирало положителна разлика от извършената продажба в размер на 1 300 лева, които ще представляват данъчната основа за определяне на дължимия данък. В този случай дължимия данък ще бъде в размер на 130 лева (1300 х 10%).

Облагаемите доходи от продажба или замяна на движимо имущество следва да се декларират от физическите лица чрез подаване на годишна данъчна декларация.

По-конкретно следва да се попълни част I, таблица 1 от Приложение № 5 – Доходи от прехвърляне на права или имущество с код на дохода 503 или 504.

Годишната данъчна декларация се подава и данъкът се заплаща в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Върху получените доходи физическото лице не дължи социални осигуровки, тъй като тези доходи не представляват доходи от трудова дейност съгласно Кодекса за социално осигуряване.

Това е така, защото основен принцип в общественото осигуряване е, че за лицата възниква задължение за осигуряване, само когато е налице трудова дейност.

Не по този начин обаче стои въпросът, свързан със здравното осигуряване, тъй като задължението за плащане на здравни осигуровки е налице, независимо дали извършваме трудова дейност или не. Когато например едно лице е безработно и не се осигурява никъде, то според Закона за здравно осигуряване, това лице следва да заплаща само своите здравни осигуровки.

В този смисъл, ако през годината лицето само е извършвало плащания на здравни осигуровки, то сумата на направените здравни осигуровки може да се приспадне от облагаемия доход на лицето при продажбата на лекия автомобил.

2. Продажба на лек автомобил, който е придобит чрез дарение

На следващо място нека да разгледаме фактическа обстановка, при която е продадено пътно превозно средство (лек автомобил), който е придобит чрез дарение от физическото лице, без да е посочено какъв период е изминал между датата на придобиване на лекия автомобил (чрез направеното дарение) и датата на неговата продажба.

Специално по отношение на придобитото имущество чрез дарение е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, където се казва, че не се счита за доход имуществото, което е придобито по наследство, завет или дарение.

Изхождайки от горното, можем да направим извод, че по отношение на получения дарен лек автомобил за физическото лице не възникна задължение за облагане с данък.

По отношение на последващата продажба на лекия автомобил обаче, следва да се прилагат общите правила на закона, свързани с облагането на доходите на физическите лица.

Общият принцип в закона по отношение доходите, които подлежат на облагане с данък е, че облагаеми са всички доходи, които физическите лица реализират с изключение на онези доходи, които са определени от закона като необлагаеми доходи.

Необлагаемите доходи са регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ. Тези доходи са изчерпателно изброени, което означава, че ако даден доход не е изрично посочен в чл. 13 като необлагаем, то той следва да бъде обложен с данък.

Доходите от продажба на имущество, което е придобито чрез дарение не са сред изрично посочените доходи, които са освободени от облагане с данък и поради тази причина в конкретния случай следва да се приложат общите разпоредби, свързани с облагане на доходите от продажба на пътни превозни средства.

Както по-горе коментирахме, по отношение доходите от продажба на лек автомобил е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква а) от ЗДДФЛ, където се казва, че ако пътно превозно средство бъде продадено след първата година, считано от датата на неговото придобиване, то доходът от тази продажба ще бъде необлагаем.

Това означава, че ако физическото лице е продало лекия си автомобил преди да е настъпила една година от датата, на която автомобилът е придобит чрез дарението, то доходът от продажбата следва да бъде обложен с данък.

Важно е да се отбележи, че ако доходът е облагаем, то общото правило за определяне на данъкът гласи, че данъкът от извършената продажба ще се дължи върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на лекия автомобил (чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ).

В конкретния случай обаче лекият автомобил е придобит чрез дарение, което означава, че документално доказаната цена на придобиване е нула (по аргумент на чл. 33, ал, 1, т. 3 от ЗДДФЛ).

Горното означава, че при положение, че ако доходът от продажбата не е освободен от облагане, то данъкът ще се дължи върху сто процента от продажната цена на лекия автомобил.

Така например, ако едно лице е придобило лек автомобил чрез дарение, след което продаде този автомобил преди първата година за 10 000 лева, то данък ще се дължи върху пълната продажна стойност от 10 000 лева, тъй като цената на придобиване е равна на нула.

Облагаемите доходи от продажба или замяна на движимо имущество следва да се декларират от физическите лица чрез подаване на годишна данъчна декларация.

По-конкретно следва да се попълни част I, таблица 1 от Приложение № 5 – Доходи от прехвърляне на права или имущество с код на дохода 503 или 504.

Годишната данъчна декларация се подава и данъкът се заплаща в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Следва да отбележим, че по желание на физическите лица, същите биха могли да обявят пред приходната агенция и необлагаемите си доходи чрез попълване на приложение 13 от Годишната данъчна декларация.
Подобно деклариране ще има само информативен характер и няма да породи задължение за облагане с данъци.

Върху получените доходи физическото лице не дължи социални осигуровки, тъй като тези доходи не представляват доходи от трудова дейност по КСО.

Ако през годината лицето за своя сметка е извършвало плащания на здравни осигуровки, то сумата на направените здравни осигуровки може да се приспадне от облагаемия доход на лицето.

3. Продажба на лек автомобил, който е придобит по наследство

Последната хипотеза, която бихме искали да разгледаме касае случаите, в които лекият автомобил е придобит по наследство от физическото лице, след което автомобилът бъде продаден.

По отношение на придобитото имущество по наследство е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, където се казва, че не се счита за доход имуществото, което е придобито по наследство, завет или дарение.

Изхождайки от горното, можем да направим извод, че по отношение на придобития по наследство лек автомобил за физическото лице не възникна задължение за облагане с данък.

Общото правило за облагане на доходи от продажба на пътни превозни средства е регламентирано в чл. 13, ал. 1, т. 2, буква а) от ЗДДФЛ, където се казва, че ако пътно превозно средство бъде продадено след първата година, считано от датата на неговото придобиване, то доходът от тази продажба ще бъде необлагаем.

В конкретната ситуация обаче, считаме че общото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква а) от ЗДДФЛ, няма да намери приложение, тъй като начинът на придобиване на лекия автомобил е по наследство.

Предвид горното, считаме че в случая ще бъде приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ според която доходите от продажбата на имущество, което е придобито по наследство не се облагат с данък.

По аргумент на цитираната разпоредба считаме, че след като лекият автомобил е придобит по наследство няма значение след какъв период същият е продаден от физическото лице, тъй като във всеки един случай доходът ще бъде необлагаем по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ.

Физическите лица няма задължение да декларират необлагаемите си доходи чрез подаване на годишна данъчна декларация.

Въпреки това, държавата е им е дала възможност, по желание, да обявят реализираните от тях необлагаеми доходи чрез попълване на приложение 13 от Годишната данъчна декларация.

Ако физическото лице желае да обяви получения необлагаем доход, срокът за подаване на декларацията е до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.