Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #payments #taxes

Актуално към 13.04.2023 г.

Все по често фирмите биват ориентирани към това да инвестират свободните си парични средства в различни видове финансови инструменти чрез търговия на фондовите борси.

Данъчното третиране на търговията с финансови инструменти е различна в зависимост от това дали търгуваме чрез търговско дружество или като физическо лице.

През 2021 година бяха въведени важни законови промени, които поставиха търговските дружества в доста по-благоприятно данъчно положение спрямо физическите лица по отношение на търговията с финансови инструменти на фондови пазари извън Европейския съюз. 

Настоящата статия има за цел да обясни какво е данъчното облагане на сделките с финансови инструменти при търговските дружества и как се третират за данъчни цели получените дивиденти от участие в капитала на други търговски дружества.

1. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА СДЕЛКИТЕ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ПРИ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Когато говорим за търговия с финансови инструменти чрез търговско дружество следва да се прилагат правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на определянето на правилата и реда за облагане.

ЗКПО е основният корпоративен закон в България, който регламентира правилата и реда за облагане на печалбите на търговските дружества. 

Според корпоративния закон всяко дружество, което реализира печалба през дадена година дължи корпоративен данък върху тази печалба, който е в размер на 10% или така наречения „данък печалба“.

Когато обаче говорим за печалба на дружеството, следва да се има предвид, че за целите на корпоративния закон всяко предприятие трябва да определи така наречената „данъчна печалба“, която всъщност представлява базата, върху която се определя дължимия данък.

Корпоративен данък = Данъчен финансов резултат х 10%

Данъчната печалба се определя в зависимост от счетоводната печалбата на дружеството, която се преобразува по ред и начин, определени в ЗКПО. 

Това означава, че когато искаме да определим какъв е размерът на нашия данъчен финансов резултат (данъчна печалба или загуба), ние следва да увеличим или да намалим нашия счетоводен финансов резултат (счетоводна печалба или загуба) с определени приходи, разходи или суми, които сме отчели през годината. 

Специално по отношение на реализираните печалбите или загубите от търговия с финансови инструменти имаме специфична данъчна регулация, която е регламентирана в чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗКПО.

Според цитираната разпоредба, когато определяме нашия данъчния финансов резултат, законът изисква да намалим нашия счетоводен финансов резултат с размера на реализираните печалби от разпореждане с финансови инструменти.

ДФР* = СФР* – Реализирани печалби

ДФР* – данъчен финансов резултат

СФР* – счетоводен финансов резултат

В случай, че дружеството е реализирало загуби от разпореждане с финансови инструменти, респективно, за да определим данъчния си финансов резултат, следва да увеличим счетоводния финансов резултат с размера на загубите.

ДФР = СФР + Реализирани загуби

ДФР* – данъчен финансов резултат

СФР* – счетоводен финансов резултат

Реализираните печалби или загуби се определят като разликата между продажната стойност на финансовите инструменти и тяхната документално доказана цена на придобиване.

Реализирани печалби/загуби = Продажна стойност – Цена на придобиване

От чисто практическа гледна точка разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО създава една данъчна преференция за търговските дружества, които са реализирали печалби от сделки с финансови инструменти. 

Това е така, защото законът на практика освобождава от задължение за облагане с корпоративен данък реализираните печалби от тези сделки, тъй като с размера на реализирани печалби ние следва да намалим финансовия си резултат за данъчни цели и по този начин базата, върху която се изчислява дължимият данък е по-малка.

В същото време обаче е редно да отбележим, че когато сме реализирали загуби от сделки с финансови инструменти данъчният ефект ще бъде обратен, защото с размера на загубата ние следва да увеличим финансовия си резултат, респективно по този начин увеличаваме и базата, върху която определяме данъка.

Много е важно да отбележим, че описаният механизъм на данъчна регулация при търговията с финансови активи се прилага само по отношение на печалбите и загубите от разпореждане с финансови инструменти.

В тази връзка законът има своя собствена дефиниция в § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби за това кои сделки се считат като сделки по разпореждане с финансови инструменти, а именно:

1. Сделки с акции и дялове на колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове, извършени на регулиран пазар в рамките на Европейския съюз;
2. Сделки с акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар в рамките на Европейския съюз;
3. Сделки по обратно изкупуване на акции и дялове от колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове, които са допуснати до публично предлагане в страната или друга държава членка на ЕС.
4.  Разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип.
5. Сделки, които са сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от ЗППЦК или аналогични сделки в друга държава членка на ЕС
6. Сделки с акции, които са извършени на пазар в трета държава (извън ЕС), който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение за неговата еквивалентност. 

От цитираната по-горе дефиниция за „разпореждане с финансови инструменти“ следва да отбележим няколко важни практически насоки, които да помогнат за нейното правилно разбиране. 

В този смисъл с по-прости думи казано, ще се счита за сделка по разпореждане с финансови инструменти, когато:

1. Едно дружество е извършвало сделки с акции, права или държавни ценни книжа на регулиран пазар в България или друга държава членка на ЕС. Регулиран пазар е всяка една официална фондова борса (БФБ, FSE и др.)
2. Едно дружество е извършвало сделки с дялове и акции на договорни фондове и ETF-и (колективни инвестиционни схеми и борсово търгуеми фондове), включително и сделките по обратно изкупуване на регулиран пазар в България или друга държава членка на ЕС.
3. Едно дружество е извършвало сделки с акции на фондови борси извън Европейския съюз, които обаче се считат за еквивалентни на борсите в Европа. 

По отношение на последната хипотеза, в която дружеството е извършвало сделки с акции на фондови борси, които са извън ЕС следва да се отбележат няколко важни момента.

На първо място последната хипотеза се отнася само по отношение на сделките с акции. В този смисъл за печалбите от сделки с останалите финансови инструменти като права, облигации, дялове дружествата не могат да прилагат приложат преференциалния данъчен режим.

На следващо място е важно да се отбележи, че Европейската комисия поддържа специален списък, в който изрично са определени кои точно фондови борси, намиращи се извън Европейския съюз ще се считат за еквивалентни на европейските борси и съответно за тях ще може да се приложи преференциалния данъчен режим. 

Към момента това са фондовите борси в САЩ, Австралия и Хонг Конг.

Не на последно място следва да отбележим, че тази разпоредба се отнася само за сделки с акции, които са извършени от търговски дружества. 

Подобна данъчна преференция към момента не съществува в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и следователно, когато едно физическо лице е реализирало печалби от сделки с акции на фондови борси, позиционирани извън Европейския съюз, то тези доходи, реализирани от физическото лице ще бъдат облагаеми с данък. 

На практика различното данъчно третиране на един и същ доход от двата закона поставя търговските дружества в по-благоприятна данъчна позиция спрямо физическите лица, когато става дума за търговия с финансови инструменти на фондови борси извън Европейския съюз.

В следващите редове ще разгледаме няколко практически примера, които да илюстрират изложението, което направихме до момента.

Практически пример 1

През 2022 година дружество е отчело във финансовия си отчет следните счетоводни приходи и разходи:

• Счетоводни приходи 60 000 лева
• Счетоводни разходи 30 000 лева

През годината дружеството е реализирало печалби от сделки с акции на немската фондова борса Frankfurt Stock Exchange (FSE) в размер на 10 000 лева.

Какъв ще бъде размерът на дължимия корпоративен данък?

Отговор:

От изложените данни става ясно, че счетоводният финансов резултат на дружеството е печалба в размер на 30 000 лева (60 000 лева – 30 000 лева).

Тъй като дружеството е реализирало печалби от сделки с акции, които се търгуват на регулиран пазар е Европейския съюз, тези печалби ще бъдат освободени от облагане съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗКПО и с техния размер следва да се намали счетоводният финансов резултат.

От горното следва, че за целите на определяне на корпоративния данък, данъчният финансов резултат ще бъде следният:

ДФР = СФР – Реализирани печалби

ДФР = 30 000 (СФР) – 10 000 (печалби от ФИ) = 20 000 (данъчна печалба)

Дължим данък = 20 000 х 10% = 2 000 лева.

Видно от направените изчисления става ясно, че ако не съществуваше специалната данъчна регулация на чл. 44 от ЗКПО дружеството щеше да плати данък в размер на 3000 лева. Следователно е налице данъчна преференция в размер на 1000 лева.

Ако сделките от Практически пример 1 бяха извършени от физическо лице, то данъчният ефект щеше да е същия, защото по отношение на сделките с акции, които са извършени на фондови борси в Европейския съюз, доходите са необлагаеми с данък по силата на чл. 13 от ЗДДФЛ. 

Практически пример 2

През 2022 година дружество е отчело във финансовия си отчет следните счетоводни приходи и разходи:

• Счетоводни приходи 130 000 лева
• Счетоводни разходи 40 000 лева

През годината дружеството е реализирало печалби от сделки с един вид акции американската фондова борса New York Stock Exchange (NYSE) в размер на 60 000 лева и същевременно загуби от сделки с друг вид акции на същата фондова борса в размер на 25 000 лева.

Какъв ще бъде размерът на дължимия корпоративен данък?

Отговор:

От изложените данни става ясно, че счетоводният финансов резултат на дружеството е печалба в размер на 90 000 лева (130 000 лева – 40 000 лева).

Тъй като дружеството е реализирало печалби и загуби от сделки с акции, които се търгуват на пазар в трета държава (САЩ), но този пазар е официално одобрен от Европейската комисия като еквивалентен на европейските борси, то печалбите и загубите ще подлежат на данъчна регулация съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и с техния размер следва да се коригира счетоводният финансов резултат.

От горното следва, че за целите на определяне на корпоративния данък, данъчният финансов резултат ще бъде следният:

ДФР = СФР – Реализирани печалби + Реализираните загуби

ДФР = 90 000 (СФР) – 60 000 (печалби от ФИ) + 25 000 (загуби от ФИ)

ДФР = 55 000 лева (данъчна печалба)

Дължим данък = 55 000 х 10% = 5 500 лева.

Видно от направените изчисления става ясно, че с размера на реализираните печалби дружеството следва да намали своя счетоводен финансов резултат, тоест ползва данъчна преференция, но с размера на загубите следва да бъде увеличен финансовия резултат, тоест получава се обратния данъчен ефект. 

Кумулативно погледнато обаче, тъй като размера на печалбите от финансови инструменти е по-голям от размера на загубите дружеството формира по-малка данъчна печалба в сравнение със счетоводната и на практика плаща данък в размер на 5 500 лева или по-друг начин казано спестява 3500 лева данък (9000 лева – 5500 лева), поради наличието на специалната данъчна регулация на чл. 44 от ЗКПО.

Ако сделките от Практически пример 2 бяха извършени от физическо лице, то щеше да формира облагаем доход в размер на 35 000 лева (60 000 печалби – 25 00 загуби) и съответно щеше да дължи 3 500 лева данък по ЗДДФЛ. 

2. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ ДИВИДЕНТИ ОТ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

В стопанската практика доста често се случва едно търговско дружество да участва в капитала на друго търговско дружество. Това участие дава право на част от печалбата под формата на дивидент, който да се изплати на дружеството собственик.

От гледна точка на дружеството собственик получените дивиденти в общия случай се отчитат като счетоводни приходи, които обаче също имат специална данъчна регулация в чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Според цитираната разпоредба приходите от дивиденти, които са изплатени от местни търговски дружества или от търговски дружества, които са местни на друга държава членка на Европейския съюз не се признават за данъчни цели.

Изхождайки от горното, следва да се отбележи, че с размера на получения дивидент дружеството собственик следва да намали своя счетоводен финансов резултат, когато определя базата за облагане с корпоративен данък (данъчния си финансов резултат).

Това на практика означава, че когато едно търговско дружество получава дивидент от друго търговско дружество, този дивидент ще бъде освободен от облагане с корпоративен данък.

За да се възползваме от тази данъчна преференция обаче е необходимо дружеството, което ни изплаща дивидента да бъде българско търговско дружество или търговско дружество, което е учредено в друга държава членка на Европейския съюз. 

В този смисъл изплатените дивиденти от дружества извън ЕС (например САЩ) не подлежат на специалната данъчна регулация и приходите от тези дивиденти ще бъдат облагани с корпоративен данък.

С цел пълнота на изложението бихме искали да отбележим, че когато получаваме дивиденти в качеството си на физически лица, тези дивиденти са облагаеми с данък, който в България е в размер на 5% от получения доход.

3. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПЛАТЕНИТЕ ТАКСИ И КОМИСИОНИ КЪМ БРОКЕРИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ

За да търгуваме с финансови инструменти на фондовите борси, дружеството следва да сключи договор с определен брокер или инвестиционен посредник, който да изпълнява зададените от нас поръчки за търговия.

Във връзка със сключените договори с брокери и инвестиционни посредници дружествата извършват различни разходи за такси и комисиони, които се удържат при всяка изпълнена поръчка.

От данъчна гледна точка, извършените разходи за такси и комисиони са данъчно признати, когато са документирани с първичен счетоводен документ.

Важно е да се отбележи, че този първичен счетоводен документ не е задължително да бъде фактура, тъй като за финансовите услуги не е задължително да бъде издадена фактура. В този смисъл документът може да бъде разписка или извлечение за извършените транзакции.