Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #payments #taxes #данъци

Актуално към 05.06.2023 г.

Стоките втора употреба са употребявани движими вещи, които могат да бъдат продадени или прехвърлени на нови собственици след предишна употреба. 

В днешно време този вид търговия заема своето важно място в икономиката, особено на пазара за леки автомобили в България.

Статията ще разгледа основните правила и изключения, които засягат данъчното облагане с ДДС на стоки втора употреба, като се фокусира на специфичните правила и процедури, които трябва да се спазват от доставчиците при тази вид сделки. 

Според данъчното законодателство доставчиците на стоки втора употреба имат възможност да приложат един специфичен режим на облагане с ДДС, наречен „облагане на маржа на цената“, според който ДДС се дължи само върху печалбата от продажбата на съответните стоки, а не върху цялата продажна цена, както е в общия случай.

Режимът на облагане на маржа на цената има своите особени правила, специфики и изключения, с които е добре да бъдат запознати всички дилъри на стоки втора употреба. Именно тези специфични правила ще бъдат представени в настоящото изложение.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СТОКИТЕ ВТОРА УПОТРЕБА ПО СМИСЪЛА НА ЗДДС?

Дефиницията на понятието „стоки втора употреба“ са регламентирани в § 1, т. 19 от Допълнителни разпоредби на ЗДДС. 

Стоките втора употреба представляват употребявани движими вещи, които са годни за по-нататъшна употреба. Те могат да се използват, както в същия вид, така и след ремонтирането им като е важно тези стоки да могат да се използват по предназначението, за което са създадени.

Ето и някои от най-често срещаните примери за такъв вид стоки:

• Употребявани мобилни телефони – това са телефони, които вече са били използвани от други потребители, но все още са функционални и могат да бъдат продадени на нови потребители.
• Употребявани автомобили – това са автомобили, които са били предишно собственост на други лица и са били използвани на пътя. След ремонт или подобрения, тези автомобили могат да бъдат продавани като стоки втора употреба.
• Употребявани мебели – това може да включва столове, маси, шкафове и други предмети за обзавеждане, които вече са били използвани от други хора, но все още са в добро състояние и могат да бъдат продадени на нови собственици.
• Употребявани дрехи и обувки – това са предмети за облекло, които са били носени от други хора, но са в състояние да бъдат използвани от други потребители. Могат да бъдат продавани в магазини за втора употреба или онлайн платформи.
• Употребявана електроника – това включва компютри, лаптопи, телевизори и други електронни устройства, които са били използвани от други хора, но все още са функционални и могат да бъдат продадени на нови потребители.

Това са само някои примери за стоки втора употреба, за които могат да се приложат специалните разпоредби на ЗДДС, за които ще стане ясно в хода на настоящата статия. 

Важно е да се отбележи, че не всички движими вещи могат да бъдат определени като стоки втора употреба. Законът изрично упоменава, че не могат да бъдат стоки втора употреба следните движими вещи:

• Произведения на изкуството – това са следните произведения:

а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;

б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;

в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;

г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;

д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;

е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;

ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

• Предметите за колекции – това са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.
• Антикварни предмети – това са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години.
• Благородни метали и скъпоценни камъни, независимо под каква форма.

2. КОИ ЛИЦА МОГАТ ДА ПРИЛАГАТ СПЕЦИАЛНИЯ РЕЖИМ НА ЗДДС ЗА ОБЛАГАНЕ ПРИ ПРОДАЖБА НА СТОКИ ВТОРА УПОТРЕБА?

ЗДДС предвижда някои специални правила, свързани с облагането на продажбите на стоки втора употреба. Този режим може да бъде прилаган от така наречените „дилъри на стоки втора употреба“.

Според закона всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, в рамките на която търгува със стоки втора употреба се счита за дилър на стоки втора употреба. 

Под независима икономическа дейност следва да се разбира всяка дейност, която се извършва редовно и по занятие срещу възнаграждение. Такава е дейността на всички лица (физически или юридически), които извършват някаква търговска дейност, свързана с производство, търговия или предоставянето на услуги.

Тъй като ЗДДС не прави разлика между физически лица и юридически лица, следва да отбележим, че дилър на стоки втора употреба може да бъде както физическо, така и юридическо лице.

Важно е да се отбележи, че за прилагане на специалния режим за облагане на стоки втора употреба не е необходимо да се подава уведомление в НАП.

Дилърите на стоки втора употреба имат право да извършват и друга допълнителна дейност, което означава, че не е задължително цялата им стопанска дейност да е свързана с покупко-продажба на стоки втора употреба.

3. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СПЕЦИАЛНИЯТ РЕЖИМ НА ЗДДС ЗА ОБЛАГАНЕТО НА СТОКИ ВТОРА УПОТРЕБА?

Специалният режим за облагане с ДДС на стоки втора употреба е регламентиран в разпоредбите на глава 17 от ЗДДС. 

Според тези разпоредби на облагане с ДДС подлежи положителната разлика (маржът) между продажната и покупната цена. Тази разлика се намалява с дължимия ДДС и не може да бъде отрицателна величина. Този режим е известен като „облагане на маржа не цената“.

На практика това означава, че за разлика от общите разпоредби на ЗДДС, при режима на облагане на маржа на цената ние не облагаме с ДДС пълната продажна стойност на съответната стока, а на облагане подлежи само печалбата, определена като разлика между продажна цена и покупна цена.

Според закона продажната цена включва общата сума, която продавачът следва да получи от купувача. От своя страна покупната цена представлява сумата, която купувачът дължи на продавача за придобиване на съответната стока, включително дължимия ДДС.

Практически пример 1:

Дилър на стоки втора употреба придобива употребяван лек автомобил на стойност 40 000 лева от друг дилър на стоки втора употреба.

Автомобилът е продаден за 64 000 лева на физическо лице.

Да се изчисли размерът на дължимия ДДС в условията на режима за облагане на маржа на цената.

Определяне на маржа = 64 000 лева – 40 000 лева = 24 000 лева

Определяне на данъчната основа: 24 000 / 1.20 = 20 000 лева.

Определяне на дължимия данък: 24 000 лева – 20 000 лева = 4 000 лева.

4. КОГА ДИЛЪРИТЕ МОГАТ ДА ПРИЛОЖАТ СПЕЦИАЛНИЯ РЕЖИМ ЗА ОБЛАГАНЕТО НА СТОКИ ВТОРА УПОТРЕБА?

Специалният режим за облагане на маржа на цената може да се приложи от дилърите на стоки втора употреба, когато същите са придобили стоките на територията на страната или когато например стоките са придобити от територията на друга държава-членка на ЕС:

Важно е да отбележим, че има значение какъв е статута на лицето, от което дилърът е придобил стоките втора употреба. 

За да може да приложи специалния режим за облагане на маржа на цената, дилърът следва да е придобил стоките от някое от следните лица:

• Друг дилър, който прилага специалния ред на облагане на маржа на цената или
• Данъчно незадължено лице – например физическо лице или
• Данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС – например от дружество, което няма регистрация по ЗДДС или
• Данъчно задължено лице, което е регистрирано по ЗДДС, но доставката е освободена на основание чл. 50 от ЗДДС – това са случаите, в които доставчикът не е имал право на данъчен кредит за придобиването на стоката поради ограниченията на чл. 70 от ЗДДС и поради тази причина доставчикът има правото да третира своята продажба като освободена доставка.

Практически пример 2

Дружество А, което е регистрирано по ЗДДС закупува лек автомобил за целите на своята стопанска дейност. Основната дейност на дружеството е консултантски услуги. Поради ограниченията на чл. 70 от ЗДДС за покупката на лекия автомобил дружеството няма право на данъчен кредит.

След две години Дружество А продава лекия автомобил на лице, което осъществява дейност като дилър на стоки втора употреба. Стойността на продажбата е 30 000 лева. В издадената фактура Дружество А не начислява ДДС на основание чл. 50 от ЗДДС.

Дилърът на стоки втора употреба продава лекия автомобил впоследствие за 39 000 лева на физическо лице.

Има ли право дилърът на стоки втора употреба да приложи специалния режим за облагане на маржа на цената и какъв ще бъде размерът на дължимия ДДС?

В конкретния случай дилърът придобива лек автомобил от данъчно задължено лице, което е регистрирано по ЗДДС. Предмет на доставката е стока, която е освободена от облагане с ДДС на основание чл. 50 от ЗДДС.

Изхождайки от горното, дилърът има право да приложи режима на облагане на маржа на цената, а именно:

Определяне на маржа: 39 000 – 30 000 = 9 000 лева

Определяне на данъчната основа: 9 000 / 1.20 = 7 500 лева

Определяне на дължимия ДДС: 9 000 – 7 500 = 1 500 лева.

В посочените по-горе четири хипотези дилърите на стоки втора употреба имат право да приложат режима за облагане на маржа на цената като задължително в издадените от тях фактури следва да впишат текста „чл. 143 от ЗДДС”.

Задължението за издаване на фактури следва общите правила на закона, което означава, че тяхното издаване е задължително, когато клиентите на дилъра са данъчно задължени лица.

В издаваните фактури, както и известията към тях, не се посочва данъчна основа и размер на данъка (чл. 89, ал. 1 ППЗДДС).

За продажби към физически лица не е задължително да бъдат издавани фактури, но за тези продажби дилърът следва да издава отчет за извършените продажби в края на всеки месец..

Смисълът на специалният режим на облагане на стоките втора употреба е, че тези стоки, които дилърите впоследствие придобиват и продават вече са били преди това в търговския оборот и до голяма степен може да се твърди, че за тях е начислен и платен ДДС назад във времето, но за самата покупка на стоката от дилъра няма начислен данък. Поради тази причина, за да се избегне начисляването на ДДС върху ДДС, данъчната основа на извършваната от дилъра доставка не е равна на цялата продажна цена, а се явява марж (разлика). Така в тази основа не се включва данъкът, платен на предходен етап от веригата сделки със същата употребявана стока.

5. КАКВА Е ПРОЦЕДУРАТА ПРИ РЕЖИМА ЗА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА?

По отношение на данъчното събитие и изискуемостта на данъка, законът въвежда някои по-специални правила спрямо общите разпоредби на закона.

Самото данъчно събитие при доставката на стоки втора употреба се определя по общите правила на закона и това е датата, на която се прехвърля правото на собственост върху стоката.

По отношение на изискуемостта на данъка, или това е моментът, в който дилърът следва да начисли дължимия ДДС, законът предвижда, че това е последният ден на месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Това например означава, че получените авансови плащания на част от или на цялата цена, дължима за продажбата на употребяваната стока, не водят до изискуемост на данъка, както е в общия случай.

Дължимият данък се начислява чрез издаването на специален протокол, съдържанието на който е регламентирано в Правилника за прилагане на ЗДДС. 

В рамките на един протокол би могло да се оповести информация за всички извършени доставки през съответния месец. В този смисъл не е необходимо да се издава отделен протокол за всяка една продажба.

Практически пример 3:

Дилър на стоки втора употреба продава стока на 13 юни 2023 година при условията на режима за облагане на маржа на цената.

В този случай данъчното събитие ще възникне на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката, а именно на 13 юни 2023 г.

Изискуемостта на дължимия ДДС от дилъра обаче ще настъпи на 30 юни 2023 г., когато той трябва да издаде специален протокол, чрез който да начисли дължимия ДДС.

6. ИМА ЛИ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ДИЛЪРЪТ НА СТОКИ ВТОРА УПОТРЕБА, КОГАТО ПРИЛАГА СПЕЦИАЛНИЯ РЕД НА ОБЛАГАНЕ?

Съгласно ЗДДС дилърите на стоки втора употреба нямат право на данъчен кредит по повод придобиването на стоки, за които прилагат специалния ред на облагане на маржа. Това е така, тъй като при последващата продажба на тези стоки, дилърът ще дължи ДДС само върху маржа (печалбата), а не върху цялата продажна стойност, както е в общия случай.

Важно е обаче да се отбележи, че за останалите стоки и услуги, които се използват само във връзка с извършването на дейността на дилъра, същият има право да приспадне данъчен кредит за тяхното придобиване. Такива стоки и услуги например са ремонтът и консумативите, свързани с употребявани автомобили.

Все пак е трябва да отбележим, че законодателят е въвел едно изискване по отношение на ползвания данъчен кредит за останалите стоки и услуги, които дилърите придобиват. 

Ограничението е свързано с това, че данъчният кредит като цяло за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за продажбите на стоки втора употреба. 

Когато ползваният през календарната година данъчен кредит превишава начисления през същата година данък във връзка с продажбите, дилърът дължи ДДС в размер на превишението, което се декларира в ДДС декларацията за последния данъчен период. 

7. ИМАТ ЛИ ПРАВО ДИЛЪРИТЕ ДА НЕ ПРИЛАГАТ СПЕЦИАЛНИЯ РЕЖИМ ЗА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА?

Важно е да се отбележи, че прилагането на специалния режим за облагане на маржа на цената при продажбата на стоки втора употреба е право на избор за дилърите.

Това на практика означава, че за всяка конкретна доставка на стоки втора употреба дилърите имат правната възможност, ако желаят да прилагат общите правила на закона.

Когато дилър направи избор да приложи общите правила на закона, той не следва да вписва текста чл. 143 от ЗДДС в издаваните от него фактури. В този случай ще се приложат и стандартните правила за изискуемост на данъка.

Важно е да се има предвид, че в случаите на упражнено право на избор, данъчната основа на доставката на употребяваната стока се определя по реда на чл. 26 и 27 ЗДДС и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при вноса му .

По друг начин казано, когато дилърите упражняват правото си на избор да приложат общите правила на закона, те не могат да продават стоките си под себестойност или под стойността на данъчната основа при тяхното придобиване.

Друга много важна особеност, която се различава от общите правила на закона е свързана с правото на данъчен кредит. 

Когато дилър упражни правото си на избор да приложи общите правила на закона, той има право на данъчен кредит за покупката на стоките, за които не се прилага специалният режим, но това право възниква и се упражнява през данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоката е станал изискуем (чл. 151, ал. 6 от ЗДДС).

Горното означава, че за стоките, за които дилърът ще прилага общите правила на закона правото на данъчен кредит възниква едва през месеца, през който тези стоки бъдат продадени, а не през месеца, в който са придобити, както е в останалите случаи. 

По този начин на практика за тези стоки не може да бъде упражнено правото на данъчен кредит преди да бъдат продадени или преди да бъде получено авансово плащане за тях.