Автор: Николай Такиев

Тагове: #finance #payments

Актуално към 03.07.2023 г.

Трудовият договор представлява доброволно споразумение между две страни – работодател и работник или служител, което служи като основа за възникване на трудово правоотношение.

В днешно време, когато пазарът на труда е все по-динамичен и комплексен, разбирането на трудовия договор е от съществено значение за работниците/служителите и работодателите.

Широката приложимост на трудовия договор се дължи на големите възможности, които предоставя за изява на свободата на волята на страните при неговото сключване и по отношение на съдържанието на трудовото правоотношение.

В настоящата статия ще разгледаме някои общи положения, свързани с трудовия договор, както и документите, които са необходими за неговото сключване.

1. КОИ СА ВАЖНИТЕ АСПЕКТИ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР?

Сключването на трудов договор в България се регламентира от следните нормативни актове:

1. Кодекса на труда (КТ), 
2. Наредба № 4 за документите, необходими за сключване на трудов договор
3. Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Характерно за трудовия договор е, че той представлява доброволно споразумение между работник или служител от една страна и работодател от друга страна, които чрез своите подписи удостоверяват своето желание между тях да възникне трудово правоотношение.

За да бъде сключен трудовия договор, е необходимо страните да преминат, най-общо, през следните няколко етапа:

1. Работникът или служителят следва да представи пред работодателя необходимите документи за оформяне на трудовия договор;
2. Подписване на трудовия договор от двете страни – работник или служител и работодател;
3. Работодателят следва да регистрира трудовия договор в НАП чрез подаване на уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда;
4. Работодателят следва да връчи на работника или служителя екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни, ведно с копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, което да бъде заверено с входящ номер от НАП;
5. Работникът или служителят следва да постъпи на работа в рамките на уговорения между страните срок.
6. КОИ СА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР?

Трудовият договор се сключва задължително в писмена форма и трябва да съдържа данни за двете страни – работник или служител и работодател.

По отношение на работника или служителя данните, които се вписват в трудовия договор са:

• Трите имена по лична карта
• Постоянен адрес по лична карта
• Единен граждански номер (ЕГН), а по отношение на чуждестранните граждани – личен номер на чужденец (ЛНЧ) или служебен номер, издаден от НАП
• Видът и степента на притежаваното образование
• Данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с работата, която работникът или служителят ще извършва.

По отношение на работодателя данните, които следва да се впишат в трудова договор са:

• Точно и пълно наименование на работодателя – когато работодателят е търговско дружество следва да се впише пълното наименование на фирмата, както е вписана в Търговския регистър и вида на дружеството – ООД/ЕООД, АД и т.н.
• Седалище и адрес на управление
• Единен идентификационен номер (ЕИК)
• Имената на лицето, което представлява работодателя, заедно с неговото ЕГН или ЛНЧ, ако е чужденец.

Важно е да се отбележи, че съгласно Кодекса на труда, работодател може да бъде всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение. 

В допълнение на горното, работодател може да бъде и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

На следващо място бихме искали да отбележим, че трудовият договор се сключва „преди постъпването на работа“. 

Смисълът на това допълнение в чл. 61, ал. 1 е да задължи страните първо да сключат трудовия договор, от който възниква трудовото правоотношение, и след това да започне неговото изпълнение с постъпването на работника или служителя на работа. 

Идеята на закона е работодателят да не приема и да не допуска работника или служителя на работа преди и без да е сключил с него писмен трудов договор.

Необходимите документи за сключването на трудов договор са регламентирани в чл. 1 от Наредба № 4 за документите, необходими за сключване на трудов договор, а именно:

Документ за самоличност

Работникът или служителят следва да представи пред работодателя документ за самоличност. 

След като снеме данните и се увери в самоличността на лицето, работодателят е длъжен да върне документа веднага на лицето като не може да го снима, задържа или прави копие на документа за самоличност.

Документ за придобитото образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен.

Този документ в свързан с конкретната длъжност, за която се наема работникът или служителят и удостоверява способността на кандидата да осъществява съответната работа, за която се сключва трудовият договор. 

Документът следва да се представи пред работодателя в случаите, когато съответното образование се изисква за длъжността или работата, за която лицето кандидатства.

Документ за стаж по специалността

Документите, удостоверяващи стаж по специалността се изискват от работника или служителя, само когато за съответната длъжност или работа е необходимо лицето да притежава такъв трудов стаж. Най-честият пример за такъв документ е трудовата книжка.

Документ за медицински преглед

Документът за медицински преглед е задължителен документ, който се представя от работника или служителя при първоначално постъпване на работа. Този документ удостоверява, че за лицето не са налице медицински противопоказания за извършването на съответната работа.

Важно е да се отбележи, че такъв документ следва да се представи пред работодателя и когато работникът или служителят е преустановил трудовата си дейност по трудовия договор за срок над 3 месеца. Такъв пример са жените, които се връщат на работа след отпуск по майчинство.

Свидетелство за съдимост

Свидетелството за съдимост е документ, който удостоверява дали едно физическо лице е било осъдено за престъпление по Наказателния кодекс.

Важно е да се отбележи, че при постъпване на работа такъв документ е необходим само когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало. Това на практика означава, че не за всички длъжности е необходимо представянето на свидетелство за съдимост пред работодателя.

Например, с нормативен акт в установено, че длъжностите на учителите и възпитатели не могат да се заемат от лица, които са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпления или са лишени от право да упражняват професията си. Това означава, че при постъпване на работа, тези лица задължително следва да представят свидетелство за съдимост пред работодателя си.

Разрешение от инспекцията по труда

Когато работникът или служителят е лице, което не е навършило 16 години или е на възраст между 16 и 18 години, е необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда за неговото назначаване на трудов договор.

Разрешението от инспекцията по труда се дава след представяне на Искане по образец на основание чл. 302, ал. 2 или чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.

Към искането следва да бъдат представени съответните придружаващи го документи (длъжностна характеристика, карта на оценка на риска/списък с идентифицираните рискове на работното място, заедно с протоколи от извършени измервания на факторите на работната среда, писмено съгласие от родител или настойник и други подобни).

Други документи

Работодателят може да изисква и други допълнителни документи, необходими за сключване на трудовия договор, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.

3. РЕГИСТРАЦИЯ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР В НАП

Както споменахме по-горе, трудовият договор се сключва задължително в писмена форма между страните. Законодателството не е регламентирало задължителен образец на трудовия договор, но в Кодекса на труда е въведено изискване за минимално му съдържание.

Предимствата на писмената форма е, че тя създава яснота, определеност и сигурност в отношенията между страните. Писмената форма, в която се сключва трудовият договор е обикновената писмена форма, при която волята на страните се изразява писмено и от двете страни и договорът се подписва от тях. 

В тази връзка никакви по-нататъшни изисквания като нотариална заверена на договора или на подписите не са предвидени.

Работодателят е длъжен да регистрира сключения трудов договор в НАП чрез подаване на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от неговото сключване.

Важно е да се отбележи, че 3-дневният срок започва да тече от датата на сключване на трудовия договор, а не от датата на фактическото постъпване на работника или служителя на работа.

Когато трудовият договор се прекратява, работодателят е длъжен да уведоми НАП за прекратеното трудово правоотношение в седемдневен срок от датата на прекратяване на трудовия договор.

В случай, че не е спазен 3-дневният срок за уведомяването за сключен трудов договор работодателят следва да получи задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда и едва след това има право да подаде уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ пред НАП.

За целта работодателят следва да подаде пред инспекция по труда Искане по образец на основание чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда за издаване на задължително за изпълнение предписание за регистрация на трудов договор.

В Искането по образец работодателят следва да посочи периода на закъснение в дни, месеци и години и да опише причините, поради които не е регистриран трудовият договор.